От епохата на „потреблението” към епохата на „достъпа”

 

Моля, въведете персоналния си код за достъп и започнете пазаруването. Може да си купите всичко – каквото и както пожелаете. Искате щастие, любов, престиж, а може би нова самоличност? Добре дошли в „Постмодерност” – вашият свят за производство на преживявания.

Последвайте ме и вземете всичко, от което имате или нямате нужда, защото така прави съвременният човек. Избира широко рекламирани ценности, ритуали, роли. Купува, складира и изхвърля, но вече в много по-малка степен притежава. Защото собствеността е тежък и излишен товар. Днес тя не те прави независим и свободен, а напротив – приковава те. Сега е времето на услугите, модерно е да си на лизинг и под наем.

Такава е епохата на достъпа -  нова и различна, а медиите и рекламата са тези, които определят нейните граници. Те разширяват хоризонта, създават желания и потребности, внушават идеи. Новите технологии и масмедиите осигуряват досег до различни култури, хора, социални ситуации, жизнени светове и възможни идентичности. Цялото това многообразие обаче става част от маркетингова стратегия и се превръща в потребителски избор.Човешкото време и опит постепенно стават  стока, която се продава на доста висока цена.

Вече не купуваме продукти, а преживявания, настроения и спомени. Вземаме бира, за да я споделим с приятели, преживяваме незабравимо лято в петзвезден хотел, изживяваме мечтите си чрез мобилен оператор. Връщаме се в детсвото чрез салам – същия като от едно време. Опитваме млякото на баба, купуваме домашната й лютеница и ядем каймата, чиято тайна Балканът още пази. Теглим кредит и звезди ни идват на гости, а банките правят почивките възможни. Преди отивахме на пазар за стоки, а днес го правим, за да се чувстваме добре.

Човешките действия се превръщат в световъртеж на игри и забавления, устремен към главната цел – осигуряване на  достъп до преживявания.  Всичко е  част от един карнавал на задоволяване на потребности и желания, получаване на всичко тук и сега, по всяко време. Епохата на „достъпа” ни превръща в безмълвни актьори, сменящи непрекъснато своите маски и роли, вечно търсещи, но никога не намиращи себе си.

Интересно, къде намираш разграничението между епохата на "потреблението" и епохата на "достъпа"? А иначе, вещите винаги са ни пречели, освен когато се нуждаем от тях, така че това осъзнаване е някакъв вид еволюция, а не нещо лошо. Относно рекламата и маркетинга, тяхната цел е да ни убедят, че имаме нужда от нещо, но в крайна сметка, ние взимаме решение дали това наистина е така или не. Все пак сега имаме възможността да се информираме с цената на минимални услилия и разходи, дали наистина някакъв продукт е деобър и дали на пазара няма нещо по-добро. А заключението, че сме безмълвни актьори ми идва някак си от въздуха, ... в крайна сметка аз лично си купувам бира, защото ми е вкусна, а не за да споделя бирения вкус с приятели, по простата причина,че приятелите ми може да не пият бира... въпрос на избор.