Познато, нали? Знам, че не казах нищо ново и съм далеч от мисълта, че съм успяла да изненадам някого с твърденията си. Всичко това е добре известно на милиони хора, защото така изглеждат нещата в техните очи. Това е представата им за света и няма никакво значение, че най-вероятно е в дълбоко противоречие с действителността. Действителност, която е интерпретирана по всевъзможни начини, представяна, изкривявана и манипулирана според  интересите на така наречената от Уолтър Липман „специална класа”. А тя има наистина много нужди – трябва да управлява, ръководи и насочва „обърканото стадо”. „Специалната класа” се грижи и за потребностите на обществото, като създава все повече и повече изкуствени такива. Без значение в коя част от света се намират хората имат една цел – да са богати, да имат големи къщи пълни с много и все скъпи вещи, да карат последен модел коли и да ходят на почивка поне веднъж годишно, по възможност в някое екзотично и известно място.  Но за съжаление изкривената представа на хората за света много трудно може да бъде променена, защото тя е така дълбоко вкоренена в съзнанието на обикновения човек, че всяко различаващо се твърдение се приема като абсурд от тези, които имат желание поне да го изслушат.

            В крайна сметка разни хора, разни идеали и всеки има свое виждане, гледна точка и интереси, а както казва Липман „между мен и света стои моята представа него”. Разгледано в не толкова глобален план и малко по-далеч от интересите на „специалната класа”, това означава, че всеки човек възприема нещата по начин, свързан със самия него. Светът е такъв, какъвто го определят конкретното образование, статус, възгледи и интереси, които не са еднакво обширни при различните групи хора. Овчарят от Източните Родопи, който живее в колиба сред гората, едва ли се вълнува от срещата на Барак Обама с Дмитрий Медведев или от новопостроения въздушен хотел в Абу Даби. Същият този овчар обаче е безкрайно загрижен за общото количество мляко на стадото и броя на новородените агънца. Мексиканецът Чичерито от своя страна надали се интересува за туко що открития участък от магистрала „Марица”.

            Изводът от всичко това е именно, че между мен и света стои моята представа за него и колкото по-обширна и всеобхватна става тя, толкова по-голям и пъстър е той. Колкото повече нарастват въпросите и противоречията в този така „идеално” подреден и програмиран свят, толкова повече се увеличава възможността „обърканото стадо” да намери своята идивидуална и не напълно объркана посока.