«Една снимка и толкова много спомени...Една песен те връща някъде далеч назад, към време различно и бурно, разтърсващо и носещо парещите отсенки на една разбита на парчета любов. Любов, която прави от теб една празна кукла, движена от неизчерпаемата и тъпа упоритост на живота. Не, няма любов. Има само егоизъм. Има само едни паразити впиващи се и смучещи един от друг докато накрая не остане нищо. И защо, защо подяволите продължаваме към следващия "подходящ" обект? Отговорът може да бъде и много лесен, но ще бъде ли верен? Мисля си, че хората се нуждаят от обич, макар и фалшива, макар и унищожителна, тя все пак е обич. Топло чувство, към което се стремим от момента, в който вземем първата си глътка въздух.
Но от нея боли.»
Това го намерих ровейки из компютъра си. Не мога да си спомня кога и по какъв повод съм го написала, било е отдавна. Мъчи ме обаче мисълта какво съм искала да кажа по-нататък, какво следва след «боли». Защо съм го оставила незавършено и до тук, и то така песимистично(а може би реалистично?!)? Едва ли някога ще намеря отговор на този си въпрос, но той ме наведе на дълбоки размисли за човешките възприятия за света.
Фактът, че още преди години съм си изградила тази представа за любовта, при това без да я познавам, малко ме изплаши. Защото част от изразите, които съм използвала тук, си ги пиша и в есетата сега. А аз си мисля, че вярвам в любовта. Дали се заблуждавам? Тези няколко реда ме накараха сериозно да се замисля – за себе си, за промените, за света, за другите- познати и непознати. Толкова много ли сме потънали в стериотипния живот, който времето ни създава, че да не можем да осъзнаем истинската стойност на нещатата. Кой в крайна сметка казва, че истинската любов трябва да е вечна? Или пък само една? И какво ме е накарало да се разочаровам така болезнено, че да зачеркна това светло чувство? Знам ли и аз...
Мислите ми се въртят сякаш в кръг, размиват се и нищо ясно не излиза на повърхността.
Дали съм пораснала, дали съм се променила?... Надявам се, но не мога да бъда сигурна. Днес не смея да давам тежки и категорични определения на нещата, защото всичко се променя така бързо и се оказва, че утре аз може да съм категоризирана.
Днес обаче също така вярвам в любовта! Не в онази розовата и холивудската, а в реалната. Тази, която не е приказка и носи своите зли демони редом с прекрасните моменти.
В ежедневието ние често се лъжем, но и се учим да познавмаме лъжата и последствията от нея.
Обичта истинската обич не носи разочарования, защото ти приемаш човека такъв какъвто е с всичките му слабости... Тогава прави нейното съществуване - вечно...
Желая ти светъл позитивен ден с повече изпитани хора около теб и много истинска обич!
