Постинг
25.06.2009 09:49 -
Сладко е да се греши
"Лейди и Скитника"... Обичам го това филмче. Винаги ме кара да се усмихна, да повярвам, да забравя за всичко наоколо. А напоследък имам нужда точно от това.
Ако знаете как си обърках живота, за секунди го обърках. Е, хайде може и да не бяха секунди, но все пак. Тъпо е, тъпо ми е, защото знам, че греша, а продължавам да правя същите неща. Не мога да се спра, а трябва. Не защото някой казва така, а защото аз смятам. Обаче, както винаги, продължавам да бъда все така вироглава, вървейки срещу всичко и всички и най-вече срещу себе си. Глупаво нали? Даже много глупаво! Ама какво да се прави като съм аз, няма друг начин явно.
Лейди и Скитника, ама каква лейди и какъв скитник само. Успокоявам се с мисълта, че сега ми е времето за глупости, но пък си мисля и колко е сладко да се греши така. И колко е по-силна тръпката, когато е тайна, нередна, по свой си начин срещу правилата... Направо пристрастяваща... Като онова парченце шоколад по време на диета. Да, точно онова, което води след себе си още и още...
Много взеха да стават многоточията. Не, че не мога да ги запълня, по-скоро не искам. Сякаш, ако си кажа всичко ще се осъзная, а май и това не искам всъщност. Сладко ми е да греша...
И ако се върна на Скитника, изобщо не е мой тип, ама никак даже, обаче има нещо в тоя скитник... Знам ли и аз?!
Може пък и да знам или поне така си го обяснявам. Просто е лесно, защото Лейди няма нищо общо със Скитника, ама НИЩО, но пък е така незаангажиращо и опияняващо. Без чувства и без оправдания. Без ангажименти... "идилия". Точно от това имах нужда, малко свобода, малко въздух.
А знам си само аз, колко не си падам по скитници... И то точно такива, които иначе подминавам все едно не съществуват, не ги забелязвам даже. Къде попаднах на този?... Защо се забърках с него и защо продължавам все така. Един отговор се сещам само - сладко ми е да греша!
И не се чувствам виновна заради това, макар че сигурно има моралисти, които веднага ще ме низвергнат. Но аз не се притеснявам от постъпките си, минали и бъдещи. За всяко нещо си има причина и всеки има своя път, изпълнен с повече или по-малко бурени. А аз сега минавам по своя и съм едва в началото на пъстрия си живот.
Ако знаете как си обърках живота, за секунди го обърках. Е, хайде може и да не бяха секунди, но все пак. Тъпо е, тъпо ми е, защото знам, че греша, а продължавам да правя същите неща. Не мога да се спра, а трябва. Не защото някой казва така, а защото аз смятам. Обаче, както винаги, продължавам да бъда все така вироглава, вървейки срещу всичко и всички и най-вече срещу себе си. Глупаво нали? Даже много глупаво! Ама какво да се прави като съм аз, няма друг начин явно.
Лейди и Скитника, ама каква лейди и какъв скитник само. Успокоявам се с мисълта, че сега ми е времето за глупости, но пък си мисля и колко е сладко да се греши така. И колко е по-силна тръпката, когато е тайна, нередна, по свой си начин срещу правилата... Направо пристрастяваща... Като онова парченце шоколад по време на диета. Да, точно онова, което води след себе си още и още...
Много взеха да стават многоточията. Не, че не мога да ги запълня, по-скоро не искам. Сякаш, ако си кажа всичко ще се осъзная, а май и това не искам всъщност. Сладко ми е да греша...
И ако се върна на Скитника, изобщо не е мой тип, ама никак даже, обаче има нещо в тоя скитник... Знам ли и аз?!
Може пък и да знам или поне така си го обяснявам. Просто е лесно, защото Лейди няма нищо общо със Скитника, ама НИЩО, но пък е така незаангажиращо и опияняващо. Без чувства и без оправдания. Без ангажименти... "идилия". Точно от това имах нужда, малко свобода, малко въздух.
А знам си само аз, колко не си падам по скитници... И то точно такива, които иначе подминавам все едно не съществуват, не ги забелязвам даже. Къде попаднах на този?... Защо се забърках с него и защо продължавам все така. Един отговор се сещам само - сладко ми е да греша!
И не се чувствам виновна заради това, макар че сигурно има моралисти, които веднага ще ме низвергнат. Но аз не се притеснявам от постъпките си, минали и бъдещи. За всяко нещо си има причина и всеки има своя път, изпълнен с повече или по-малко бурени. А аз сега минавам по своя и съм едва в началото на пъстрия си живот.
