Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 22:52 - Най-силен е този, който има власт над себе си
Автор: 10miles Категория: Други   
Прочетен: 6080 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2008 18:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Слънцето изгря, а под него нищо ново. Каквото е било, то е и сега и каквото пак ще бъде. Както всяка сутрин ставам, поглеждам се в огледалото, а оттам винаги надзърта едно рошаво създание, борещо се да излезе извън рамките. Но решетките са прекалено здрави. Знам, защото аз ги направих такива. За да мога да контролирам себе си.
    След няколко минути вземам маската и рошавото създание изчезва, скрива се в ъгъла. И така всеки ден - слънцето изгрява, а под него нищо ново...
    Силна съм. Контролирам деня. Аз съм от тези, които определят съдбата на хиляди други. Силна съм, защото опознах себе си и се научих да владея не само света наоколо, но и мен самата. Силна съм, защото го поисках, защото се преборих. Силна съм, но съм нещастна... Нося своето проклятие. Получих всичко, ала загубих всичко. Силата ми го отне. И да, най-силен е този, който има власт над себе си, но той може да бъде и най-нещастен.
   Изгубих се - по пътя, в рамките, в мрака. Изгубих себе си, за да спечеля силата. Какво е всъщност тя и струва ли си? Аз имам всичко, освен моето собствено "аз". Къде е то? Владеех, владея себе си. Защо тогава вече не знам коя съм?!
   Само тъжни гласове, ураган от чезнещи лица. Седя тук и виждам всичко сякаш през стъкло, което бавно се напуква. Може би от сълзите ми, може би не. Имам ли право да плача? А и за какво - аз не знам коя съм. Владеех се до толкова, че накрая се изгубих. И сега всеки ден слънцето изгрява и се скрива, а под него нищо ново...
   Всичко е същото, ден след ден, всяка сутрин, всяка вечер. Прибирам се и маската пада. Понякога, а понякога - не. Но под нея вече няма нищо, защото съм силна и се самоунищожих. За да бъда това, което съм днес, трябваше да дам най-ценното си. Вече не знам нищо, нищо извън маската. Защо?!!! Питам, но отговор няма. Търся, но няма какво да намеря. Изгорих всичко, което ми пречеше да бъда силна. придобих пълна власт над себе си, контролирах емоциите, чувствата си, но така погубих човешкото. Вече не знам защо се смея, защо плача, защо се влюбвам и мразя. Знам защо чувства всичко това гримираната, нагласена и с идеална прическа маска, Никой не разбра кога дойде в живота ми, може би дори и аз. Да, направих я сама, разчистих пътя пред нея, но не знам кога всичко стана необратимо. А такова ли е? 
  Толкова окончателно ли затворих рошавото създание? Само в огледалото ли остана вече? И ако моето аз е някъде там, в огледалния свят, какво правя в реалния? Контролирам? Управлявам? Водя? Печеля? Управлявам? Или се сривам? Не съществувам? Живея, навита на пружина? И кой навърта ключа? Владея ли все още себе си или вече някой ме владее? Прекалено много въпроси и нито един отговор. Всяка вечер слънцето се скрива и те изплуват, изпълват съзнанието на нещото/нищото, останало под маската. Но тя не иска да има отговори. Силна съм такава, каквато съм. Важно ли е другото? Последният въпрос, преди да се съмне. 
  Слънцето изгрява. Поглеждам се в огледалото, виждам подпухналите си от плач очи, размазания грим, както всяка сутрин. Но нещо липсва този път. Къде е рошавото създание, борещо се да излезе от рамките?
  Чу се звук сякаш нещо се натроши, поглеждам с надежда да видя своята рошла, но вместо това виждам маската. Звукът е бил от нея, пропукала се е.  Губейки предмета на властта си, е изгубила всичко, изгубила е силата си. Коя съм аз тогава? Нямам маска, нямам защита, но мисля, че имам себе си, живота и бъдещето си. Аз вземам решения и управлявам чувствата си. 
  Зловещ крясък, разбиващи се на прах хиляди парченца. Ново начало или пък едно предишно такова, защото каквото е било, то е и сега, и каквото пак ще бъде, вече е било някога преди.


Тагове:   най,   власт,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Ново начало. . . Без маски вече. . ...
10.12.2008 23:38
Ново начало... Без маски вече..
Поздрави!
цитирай
2. basta - поздравявам те! http://www. ...
11.12.2008 09:44
поздравявам те!

http://www.youtube.com/watch?v=nkv-XGD2cQQ
цитирай
3. saint1 - Когато прочета нещо толкова хубаво ...
11.12.2008 10:42
Когато прочета нещо толкова хубаво и тъжно, просто не знам какво да коментирам...не че е нужно, но ....
поздрави.
цитирай
4. glarus - Haresah otkroveniqta ti
12.12.2008 18:40
Mnogo dobre napisani...
цитирай
5. vmitkov - Едно е да искаш, друго е да знаеш, трето е да можеш!
13.12.2008 14:28
А ти си само в началото. Но време пред тебе има много, защото си само на 10 морски мили...

Дерзай и ще успееш!
цитирай
6. victoriavselena - Хубавото е,
14.02.2009 14:34
освен рошавото създание в теб има още хиляди най-различни създания и всички взети заедно създават нещо прекрасно - това, което си ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 10miles
Категория: Лични дневници
Прочетен: 105837
Постинги: 28
Коментари: 55
Гласове: 591
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031