"Ще ги изненадам. Не знам кога и къде, но ще ги изненадам. Всъщност дори не знам как, но ще измисля. Защо ще съм една от орисниците, ако не мога да правя такива неща? " 
 Ние сме три. Коренно различни една от друга. Естествено нямаме нищ...

 Обичам да се разхождам. Да оставам сама с мислите си. Тогава цялото време на света е мое. Сякаш дори целият свят е мой. Нищо друго няма значение и не е важно. За какво си мисля ли? За нищо и за всичко. В главата ми прелитат хиляди въпро...

 Лилави балони. Красиви и големи. Носещи се из безкрая, пътувайки към нищото. Искам да стигна до тях, а не мога. Никой не може. А аз толкова много харесвам лилавото, не знам защо. 
 Но знам друго - не искам розови очила, те са скучни. Пок...

 Не бях влизала в блог.бг известно време и при завръщането си заварих интересна ситуация. Не смятам, че има нужда да анализирам лагерите. Те са предостатъчно изявени. Нужно е малко ровене из различни блогове и става ясно как стоят нещата...

   Мислех, че ще е по лесно, но да напиша какво чувствам се оказа трудна задача. Питам се има ли нужда от думи - любовта не се показва, а и няма как да се скрие. Понякога "Обичам те" не е достатъчно. Колкото повече се повтарят, толкова п...

 Пътувам из времето. Връщам се, избързвам. Понякога просто оставам. Само аз и мислите ми, летящи, винаги бързащи, но никога устремени. Вплетени в огнена магия, парещи, изгарящи и съживяващи. Част от един водовъртеж на спомените.
 Аз съм с...